Процес на изобретателство
От древни времена много хора са се опитвали да използват механична сила, за да заменят човешката и животинската сила за земеделие. Въпреки това едва през 19 век, когато Европа навлиза в ерата на парните машини, раждането на задвижвани селскостопански машини става възможно.
Алабарт от Франция и Р. К. Парвин от Илинойс, САЩ, изобретяват най-ранните-трактори, задвижвани с пара, съответно през 1856 и 1873 г.
През 1830 г. някои хора започнаха да изучават използването на парни превозни средства за теглене на селскостопански машини за полеви операции. Тяговото превозно средство с парна машина обаче, което можеше да бъде построено по това време (предшественикът на парния трактор), беше като малък локомотив. Дори и да не се заклещи в полето, щеше да уплътни почвата много плътно и беше невъзможно да се обработва. През 1851 г. Фарар и Смит от Великобритания използват за първи път парни машини, за да реализират механично земеделие на земеделска земя. Някои хора смятат това за началото на селскостопанската механизация, но по това време техният метод е бил да поставят парната машина в началото на полето и да използват телени въжета, за да теглят плуга в полето от разстояние. По-късно, с напредването на технологията за производство на парни машини, се появяват миниатюрни парни машини. Те бяха инсталирани на шасито на превозни средства за задвижване на колелата, така че да могат да влизат в полето от края на полето и директно да теглят селскостопански машини. Така се родиха тракторите. Тракторите по това време са много подобни на ранните автомобили с парни двигатели, но имат по-големи конски сили и по-ниски скорости на движение.
Оригиналните трактори бяха обемисти и скъпи, неудобни за използване и често изискваха няколко души да работят. Те били подходящи за отглеждане на обширни полета и отделните фермери не можели да си ги позволят. През 1889 г. Chadda Engine Company в Чикаго, САЩ, произвежда първия в света селскостопански трактор, използващ бензинов двигател с вътрешно горене - трактора „Baga“. Тъй като двигателят с вътрешно горене е сравнително лек, лесен за работа и има висока ефективност на работа, появата му постави основата за популяризирането и приложението на тракторите. В началото на 20 век Швеция, Германия, Унгария, Обединеното кралство и други страни почти едновременно произвеждат трактори, задвижвани от дизелови двигатели с вътрешно горене. По време на Първата световна война, поради войната, недостигът на работна ръка и растящите цени на селскостопанските продукти насърчават развитието на тракторите за земеделска земя. Между 1910 и 1920 г. е имало ожесточена конкуренция между тракторите, задвижвани от парни двигатели и двигатели с вътрешно горене. Последните показаха по-голямо превъзходство и постепенно елиминираха първите. Всички днешни трактори използват дизелови двигатели с вътрешно горене.
На 24 ноември 1904 г. парният трактор "77" е тестван за първи път и по-късно е пуснат в масово производство. През 1906 г. компанията за производство на трактори, основана от Холт, произвежда първия в света верижен трактор, задвижван от бензинов двигател с вътрешно горене. Този трактор започва масово производство през следващата година и е най-успешният трактор по това време. Той се превърна в референтен модел за Великобритания, който разработи първия танк в света няколко години по-късно.
При разработването на колесни трактори хората първоначално разшириха стоманените колела, за да увеличат земната площ и да намалят натиска, но ефектът не беше добър. По-късно те измислиха начин да добавят гумен защитен слой към стоманените колела. След раждането на автомобилните гуми хората използват твърди и пневматични гуми за трактори. Но автомобилните гуми не са напълно подходящи за трактори. Едната е, че каналите на автомобилните гуми са твърде плитки и фини. Второ, хората са открили, че тракторите имат по-добро шофиране при мека-земя, когато гумите им са под-напомпани, отколкото когато са напълно напомпани. През 1932 г. Filsdown Tire and Rubber Company в Съединените щати произвежда пневматична гума с голям-размер, с висок-десен и ниско-налягане. Това беше първата гума, наистина подходяща за селскостопански трактори, която значително подобри шофирането и сцеплението на колесните трактори. До края на 40-те години тракторите заменят добитъка и се превръщат в основен източник на енергия за фермите в Северна Америка, Западна Европа и Австралия. Оттогава тракторите се рекламират и използват в Източна Европа, Азия, Южна Америка и Африка.
